Можем ли да казваме „не знам“ и „не мога“?
Трябва ли да знаем и можем всичко? Повече ни оказва помощ или ни вреди това? На тези въпроси всеки се е опитвал да си даде отговор.
Понякога ни се желае да знаем и можем всичко. Това обаче по никакъв начин не ни оказва помощ. Познаването на повече неща, в сравнение с е належащо, ни носи негативна страст. В същото време, знанието на значителните неща от живота, ни дават самочувствие.
Сократ е споделил – „ Аз знам, че нищо не знам “. Може би истината е, че постоянно има какво да научим. Тогава в избрани моменти умерено можем да кажем „ не знам “ и никой няма да ни упрекне. Това самопризнание освен обяснява обстановката, само че и ни кара да се усещаме спокойни, че не сме подвели някого.
Обратната обстановка не води до нищо положително. Непризнаването на нашата уязвимост ни изтощава прочувствено.
Най-трудно е да кажем „ не знам “ на детските въпроси. Децата са любознателни и непрекъснато питат. Когато не можем да отговорим, за нас става неудобно. От друга страна сме склонни даже за излъжем, в случай че въпроса е прекомерно неуместен.
Твърде сходна е обстановката и с признанието „ не мога “. Когато в действителност не можем, би трябвало да го заявим изрично. Това също е доста мъчно, тъй като сме привикнали да чуваме, че няма невъзможни неща. Но дали това е правилно?
За някого обещано нещо е много елементарно, а за различен не. Това, че не можем нещо, не ни прави по-слаби, а по-неопитни. Възможно е когато кажем, че не можем, да се почустваме зле. Това не е непоправимо, би трябвало единствено да не се отхвърляме, а да продължаваме да се опитваме, до момента в който успеем.
Слабост демонстрираме в случаите, когато споделяме, че не можем, с цел да не носим отговорност. Това е по-лесния вид, само че и по-пагубния. У нас остава неприятното възприятие, че сме предали нечии упования. За малко сме удовлетворени от себе си, само че след това идва съжалението.
Защо ни е мъчно да си признаем, че не знаем и не можем? Нима не сме хора и нищо човешко не ни е непознато. Всеки човек има своите позитивни и негативни страни. Незнанието и несправянето с нещо, не би трябвало да ни отчайва, а да ни стимулира да се научим. Да даваме всичко от себе си, пък да става каквото ще.
Не сме длъжни да знаем и да можем всичко. Длъжни сме да не се отхвърляме да бъдем по-добри във всяко нещо, което се изисква от нас. Да питаме и да чакаме да ни се даде отговор. Важното е да си оказваме помощ, да споделяме опит и да бъдем оптимисти.
